Днешното ми интервю е с едно момиче, което има за цел да помогне на хора, които имат сблъсък с нейният проблем. И докато всички нямаме търпение да навършим 18 години, именно тогава тя преживява истински кошмар – чува диагнозата атопичен дерматит. Какво сподели тя пред мен, как се е почувствала и какво я мотивира – прочетете в следващите редове.



Здравей, Ивелина . Поздравления, за това че си толкова силен човек. Кажи ми, как започна всичко?



– Здравей, благодаря за поканата. Когато бях едва на 18 години се сблъсках със заболяване наречено атопичен дерматит. В началото не обърнах особено внимание на една екзема , която се появи на ръката ми. Минаха няколко дни и се появиха още. Усещах сърбеж и щипане и това започна да ме притеснява. Сънувах кошмари , че цялото ми тяло е в такива рани. След като споделих на майка ми, тя веднага ми записа час при кожен лекар специалист. Изпитвах страх и несигурност. Бях много притеснена.



Какво се случи при специалиста? Там ли получи диагнозата?



– След прегледа, докторът установи че това е възпалително заболяване на сухата кожа, което до голяма степен е генетично. Така получих диагнозата – атопичен дерматит.



Трудно ли е да живееш с такава диагноза?



– Животът с атопичната кожа е много труден за едно 18-годишно момиче. Случвало ли ти се е да усещаш дразнене, щипане, парене по кожата на тялото и да не знаеш с какво да облекчиш тази мъка? На мен ми се случваше често. То е свързано с нарушена бариера на дермата и имунно разстройство.. Тази и още информация научих след много изчетени статии по различни сайтове и форуми, но за съжаление не успях да си отговоря на въпроса как да се излекувам.





След като не успя да намериш лек, ти неглижира проблема или пробваше всичко, което имаше на пазара?



– Много проби , много грешки, експериментирах със себе си не спирах да търся и да се надявам, че ще успея да подобря състоянието си, а непрестанният дискомфорт просто не ми даваше и минутка спокойствие.



Сподели с нашите читатели, къде са започнали да се появяват проблемите по кожата.



– Пристъпите ми се появяваха навсякъде по цялото ми тяло, но обривът беше най-често по лицето, шията, китките, коленете и лактите. С времето тази болест започна да оказва значително влияние върху качеството на моя живот. Като оставим настрана сърбежа и дискомфорта на кожата, самочувствието ми се срина. (всяка дама ще ме разбере)



Споделяш за срив в самочувствието, което е изключително важно за всеки човек. Това натъжаваше ли те, изпадаше ли в състояние на тревожност?



– Бях толкова тъжна и никой и нищо не можеше да отнеме болката ми. Започнах да имам комплекси и да прикривам тялото си още повече. Тогава имах и сериозен приятел, който се раздели с мен, защото останалите съученици в гимназията му се подиграваха заради моето състояние. Чувствах се ужасно.





Усещаше ли другите да странят от теб, заради атопичният дерматит?



– Въпреки,че атопичният дерматит не е заразен , хората започваха да ме гледат с недоверие и страх все едно съм прокажена. Сякаш от едно здрависване ще им предам грозния вид на кожата ми. Чувствах се отритната от обществото и прекарвах все по-малко време сред хора и приятели. Започнах да ходя с дълъг ръкав дори през лятото за да крия ръцете си. А зимата когато се обостряше моето състояние използвах дори свинска мас и други бабини рецепти, но без дълготраен резултат или без никакъв.



През това време, консултираше ли се със специалисти в областта на дерматологията за решаване на проблема?



– С течение на времето, след множество консултации с кожни лекари, подлагане на най-различни доказани процедури и използване на скъпа медицинска козметика – подобрение нямаше. Бях отчаяна. Пробвах всичко цената нямаше значение, купувах най-скъпите кремове с една едничка надежда кожата ми да се оправи и живота ми да бъде нормален както преди.



Сподели ми за приятеля ти, който те е изоставил и за това, че се съучениците ти са те избягвали. Чувствала ли се отхвърлена и била ли си в депресия?



– Накрая неизбежно отчаянието и депресията дойдоха за мен.Чувствах се някак непълноценна, дори излишна. Голяма бариера се появи между мен и приятелите ми. Спряха да ми звънят за виждане и се събираха тайно, без мен на кафе.



И все пак, нямаше ли никакво решение на проблема?



– Преди точно 1 година моята най-близка и много добра приятелка от детството,която ме познаваше преди болестта и след нея , ми спомена , че използва нов страхотен крем за тяло и ми предложи да го изпробвам и аз. За мен ползването на различни кремове беше станало нещо нормално, даже леко досадна част от ежедневието ми. Един ден просто ми го донесе, а аз го оставих на тоалетката в стаята си до всички останали мазила. Стоя там около седмица, без дори да съм го погледнала и изпробвала. Но тя не спираше да ми напомня и да пита дали съм го ползвала и дали ми харесва.. Честно да си призная – изпробвах го само заради нея, иначе може би не бих го направила.Тя има силна слънчева алергия и само този продукт я спасявал, това ми сподели преди да ми го даде. С недоверие подходих към него, но беше доста различно преживяване от това, с което бях свикнала. Още от първото нанасяне беше различно попиваше супер бързо не оставяше мазено усещане по кожата. Хареса ми от първото нанасяне, след няколко часа дразненето на кожата ми намаля чувствително .Бях впечатлена и не вярвах, че е само от него. Около месец си правих разни тестове, мажех се и спирах за да проверя дали наистина е от този крем. Все още не мога да повярвам, че успях да постигна такъв страхотен ефект само с един крем за тяло и така реших да хвърля едно „око“ на неговото съдържание.

Какво имаше в крема?



– Бях изненадана, че един крем за тяло има толкова богато съдържание. Някои от съставките ми бяха познати от други доста по-скъпи продукти. Хиалуроновата киселина, която дълбоко хидратира кожата, а в комбинация с Алантоин, дермата е регенерирана. Пантенолът е известен с това, че спомага по-бързото заздравяване на рани и изгаряния. Уреата от своя страна възстановява естествената защитна функция на кожата.

Запознах се и с нова много интересна съставка наречена Бизаболол. До този момент за мен тя беше непозната и реших да потърся информация за нея. Оказа се, че се добива от цвета на лайката и белия равнец и благодарение на нея получавам моментално облекчение след нанасяне на крема за тяло. Включен е още микс на масла от кокос, авокадо и карите, които са се доказали като най-здравословните и подхранващи суровини.



Това ли беше решението на проблема ти?



– Колкото и странно да звучи този крем наистина промени живота ми! Не помня от колко години не съм се чувствала толкова добре в кожата си – буквално и преносно. Наистина е невероятен!

Със справянето с проблема, вероятно и самочувствието ти се е върнало отново..



– Отново имам пълноцени социални контакти отново мога да общувам нормално с хората и с приятелите ми. Самочувствието ми е далеч по-добре от преди и колкото и странно да звучи – за мен този крем направи разликата между един пълноценен и качествен живот и един изпълнен с тъга и самосъжаление такъв.



Може ли да споделиш с читателите ни за финал, кой е кремът, който ти е помогнал?



– Споделям всичко това с вас с надеждата да успея да помогна на някой друг с кожни проблеми и за да изразя благодарността си. Благодаря ти ELIZABETH Cosmetics за страхотния продукт, който излекува не само кожата, но и душата ми!

Официален уебсайт на ELIZABETH Cosmetics

За ELIZABETH Cosmetics

Кремът на ELIZABETH Cosmetics

Вашият коментар