Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 50 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни финансиращи агенции. Милена е научен консултант към международната Enago academy, която цели да подпомага учените от цял свят със съвети за академично развитие. Популяризира науката в България с участия в радио и телевизионни предавания. Редовен гост-лектор е на престижни форуми като „Софийски фестивал на науката“, „Фестивал Свободата да бъдеш“, Форум „Медикус-Нестле“ и много други. Лектор е на TED платформата.
1. Ако можеше да върнеш времето назад, какво би променила?
-Много философски въпрос,харесва ми!Нищо, абсолютно нищо не бих променила. Харесвам живота си във всичките му цветове и емоционални нюанси на радост, удовлетворение, успех, мъка, болка и разочарование. Вярвам, че всеки трябва с гордо вдигната глава да върви своя път, такъв какъвто му се предлага от съдбата. Всеки трябва да се учи ежедневно от това, което му се случва, от хората, с които съдбата го среща и от трудностите, пред които го изправя. Ако гледаме прекалено много назад в миналото и съжаляваме за това, което ни се е случило, изпускаме шанса да видим какво ново ни се предлага от живота.
Вярвам в максимата, че е по-добре да живееш и грешиш, отколкото да не живееш. Всяка постъпка, всеки успех, всяка болка са ни дадени, за да ни научат да бъдем себе си, да се отстояваме и да се търсим, да бъдем вечните мечтатели за един по-добър живот и свят.
2. Хорското мнение оказвало ли е влияние върху теб?
– Хорското мнение като мнение на широката общественост за това, с което се занимавам, а имено наука, ДА. В този смисъл хорското мнение оказва въздействие върху мен. За мен като учен, пренебрегването на науката, на което станахме свидетели в годините на прехода в Бълария, сега ни се връща тъпкано. Защото вместо да бъдем международен център за високотехнологични и модерни изследвания в сферата на медицината, ние все още се прехласваме пред развитите страни и тяхната наука, и сме много далеч от това да се наречем нация на научния прогрес. Затова се опитвам да помогна на хората да прозрат необходимостта от наука през целия ни живот. Опитвам се да им покажа, че всичко в нашия живот е наука, от най-модерите технологии в ежедневието, медицината и образованието до най-простичките неща като козметиката и гримът, които ежедневно апликираме върху кожата си. Затова е важно за мен какво искат, какво търсят и как възприемат науката хората, които са далеч от тази сфера. Затова за мен е важно хорското мнение и аз много ценя обратната връзка, която имам след всяка моя публична лекция, семинар или изява. Важно е да разбера как транслирам науката си, как я представям и как широката общественост я възприема, и най-важното как я прилага в живота си. Висша цел за мен е науката за гените и здравето на хората да достигне до тях и да им помогне в изборите им на здравословен начин на живот.
Докато в най-общия циничен смисъл на клюкарското в хорските мнения, смея да твърдя, че много малко ме засяга, даже никак. Вярвам в свободата на всеки един да се изразява по най-подходящия за него начин и маниер. Като учен аз съм длъжна да спазвам нормите на академизъм, както в работата си, така и в живота. И мисля, че се справям добре. Поддържам добра хигиена на поведение и общуване с хората. Отнасям се с уважение към всеки и изисквам това в замяна. Не е трудно.
3. Ако можеше да промениш нещо в света, какво щеше да е то?
– Ако имах вълшебна пръчица, с която да мога да променям света, бих променила много, ама наистина много неща. На първо място бих спряла войните по света, бих фокусирала големите инвестиции в здравето на хората, в модерната наука и медицина. С голяма доза увереност бих насочила инвестиции към справяне с климатичните промени. Бих се борила със замърсяването на околната среда. Бих осигурила дом и храна за всяко дете по света, не бих позволила изхвърлянето и на една трохичка хляб. По света има толкова много бедни и гладни хора, а ние се оплакваме от дребни и незначителни неща в живота си. Бих въвела обученията и семинарите по емоционална интелигентност още от ранна детска възраст. Бих изисквала от всеки родител да проверява готовността си за родител преди да се реши на тази стъпка. Защото всяко нещо, което се случва в ранния живот на едно дете, оставя отпечатък и води до патологии в по-късните етапи от неговия самостоятелен живот. А колко много родители не са готови да бъдат родители. Липсва им яснота за това какво е това да си родител, колко отговорност и самоотверженост трябва. Бих инвестирала в модерно, интерактивно и безплатно обучение за всеки.
Толкова много неща бих променила….май се размечтах
4. Какво ще кажеш на хората, които не вярваха, че ще успееш и ще стигнеш дотук?
– Откровено мога да кажа, че винаги съм се радвала на подкрепа от хората, които са и са били в живота ми. Може би това е причината и до днес смело да крача в научното поприще, и да преодолявам препятствия ежедневно. Убедена съм, че у всеки един от нас живее победител, който е готов да се изправи и да докаже, че може да отстоява себе си. Необходимо е да подкрепяме и да вярваме в любимите си хора, така както моите вярват в мен и ме подкрепят.
Никога и нищо не съм правила напук на хората и тяхното мнение. Стремяла съм се да бъда верна на себе си и да съблюдавам ценностите на добър и смислен човек. А подкрепата, която получвам от семейството и най-близките ми приятели, считам за най-голямата благословия.
5. Каква е тайната на успеха ти?
– Щипка оптимизъм, грам увереност, килограм позитивизъм, тон упоритост и безкрайно количество труд върху себе си, и в научните сфери, в които се развивам – молекулярната биология, генетика и епигенетика.
6. Каква е твоята рецепта за щастлив живот?
– Моята рецепта за щастлив живот е живот, в който ежедневно се занимавам с интересни и предизвикващи интелекта ми неща като наука, например. Щастието на моя живот се крие и в малките красоти като моментите на откровени разговори с моята дъщеря, дискусиите по научни и философски теми с моите приятели. Интимните моменти с най-близките ми хора. Целувката на ближния. Токова е простичък и толкова красив животът. Трябва само отворим сетива, да бъдем будни за емоциите и цветовете му.
7. С какво искаш да те запомнят хората
– Нямам амбиция да карам хората да ме помнят. Не искам да бъда известна. Искам само най-близките ми хора, най-вече моята дъщеря, да знаят, че в целия си съзнателенживот съм била истински, добър и вярващ в себе си и в хората човек. Искам тя да ме носи в сърцето си като ангел хранител, който дори да не е до нея физически, всяка една секунда я подкрепя духовно и я насочва по пътя къмсебеутвърждаването, по пътя към един по-добър свят.Точно така чувствам моята майка, която вече 18 години не е сред нас, но аз я нося дълбоко в себе си и тя винаги е до мен. Виждам светлината ѝ, усещам духа ѝ.
Така искам да ме помнят най-близките и хора! Като ангел-хранител, като светлина.
8. Има ли нещо, за което съжаляваш?
– Съжалявам, че когато преди 20 години моята майка се разболя от онкологчно заболяване, единственото, което можахме да направим, е да използваме тогавашните възможности на науката. Сега с познанията в сферата на молекулярната генетика и епигенетика, вярвам, че изходът щеше да е по-различен за нея. Но това бяха даденостите на живота тогава. Затова се боря за свят, в който науката да е на първо място и да помага на хората.
9.Попречи ли Covid-19 на твоята работа?
– Covid-19 ни хвана много неподготвени. В съвременния свят на технологии, изкуствен интелект, модерна медицина един вирус пренареди пъзела на живота ни по най-неочакван начин. Като учен, не мога да кажа, че пандемията промени много живота ми. Ние учените винаги сме се радвали на динамично и нетипично работно ежедневие. Реално можем да работим навсякъде и ние го правим много преди пандемията. Това, за което много съжалявам, е т.нар. „lock-down”, който осуети много от нашите планове за обмен на опит в чуждестранни лаборатории. Спрени са всички конференции и курсове, а това за един учен особено в сферата на приложната наука като молекулярна биология е голям недостатък. Писмената работа можем да вършим от вкъщи, но експериментално се изисква да сме в лабораторията. Това промени Covid-19. Лиши ни от свободата на научните пътувания, осуети обмена на опит с чуждестранните ни колеги.
10.Научен консултант си на тъканна банка ,,Биорегенерация”.Разкажи ни малко повече за твоята работа там?
– Екипът на Биорегенерация ме потърси като научен консултант преди няколко години. Поискаха моето съгласие и участие в техни семинари и дискусионни клубове по темата за стволовите клетки и приложението им в съвременната биомедицина. Съгласих се с радост, защото подходът, който тази тъканна банка за стволови клетки има, е научен и отворен към дискусии с техните клиенти за смисъла на стволовите клетки и техните приложения. Работя с тях с голям ентусиазъм, още повече, че поканата за „Биорегенерация“ дойде първо от прекрасната Радина Велчева, която за мен е ЧОВЕКЪТ С АНГЕЛСКО СЪРЦЕ! Нямаше начин да откажа, но и не съжалявам за секунда даже, защото с екипа на „Биорегенерация“ правиме интересни семинари, срещи и уебинари не само на тема стволови клетки, но и на тема епигенетика, т.е как да повлияваме съдбата на нашите деца. Взаимодействията ни са много творчески, изключително научни и надявам се са полезни за всички бъдещи и настоящи родители.
11.Какво за теб е ,,Биорегенерация”?
– За мен „Биорегенерация“ е едно много успешно сътрудничество и приятелство между най-новите достижения в биологията на стволовите клетки и медицината. Това е пример за успешно сътрудничество между най-съвременните достижения на молекулярната биология и генетика, и съвременната медицина.
12.Как се роди страстта ти към науката?
– Това се случи като с магическа пръчка още в първия ден, в който влязох в лабораторията по Молекуляна генетика на Институт по молекулярна биология на БАН. С пълно отличие от висшето си образование аз изведнъж се озовах в динамична, модерна и много взискателна работна среда. Изведнъж разбрах, че всичките знания, които имам от университета, не са достатъчни, никак даже, да се нарека учен. Сблъсках се в науката биология в нейната истинскиработеща версия. Като млад научен сътрудник се наложи мого бързо да изляза от имиджа си на отличник и да сляза на земята. Излязох от комфортната си зона, за да мога днес след почти две десетилетия в попрището на науката, да кажа, че така успях да намеря елемента си. Така се роди и страстта към научните изследвания, към миризмата, духа и работата в лабораторията.
Всеки ден е предизикателство, всеки ден е гимнастика за мозъка и за мен това е висша страст, висша форма на удоволствие. Изглежда така сякаш винаги съм имала страст към науката, но работата ми като млад учен в началото на моята кариера ми даде да разбера, че всеки ден е ден, в който учиш нещо ново, нещо различно. Всеки един нов ден е пълен с изнанади от живота на клетките, от нашите гени и филмът изобщо не свършва, когато си тръгнеш от лабораторията. Напротив, това е 24/7/365 занимание на мозъка и интелекта със загадките на нашите клетки. Огромна страст е, повярвайте!
13.Преди месец получи награда в категория ,,Наука” от престижните награди ,,Знаменитост на годината”,какво значи това отличие за теб?
– Тази награда за мен е голяма признание. Притежател съм на много научни награди и това винаги ме е радвало. За първи път, обаче, съм носител на светска награда за наука. Носител съм на приза „Знаменитост на годината“ в категория „Наука“ за 2020 г. За първи път в престижните награди „Заменитост на годината“ присъства категория „Наука“. Радостта ми е голяма, защото науката получава разпознаване в обществото и се нарежда редом до бизнеса, правото, икономиката, конкурсите за красота. Горда и благодарна съм, че организаторите избраха точно мен, въпреки че съм убедена, че в България има много учени, които я заслужават.
14.Какво би казала на хората,които тепърва тръгват по стъпките ти в науката?
– Всеки може да бъде учен, независимо от сферата, в която иска да се развива. Трябва, обаче, да се въоръжи с воля,голяма доза търпение и упоритост, защото в науката едно плюс едно не е две. Науката иска много жертви, любов и упоритост до степен на пълно себеотрицание. Това е трудно поприще, в което големите пари и бързите печалби не важат. Добавената стойност идва от връзката между науката, която правиш и нейното прилагане на практика. Удовлетворението идва от добре свършената работа и откритието, което правиш в сферата, в която работиш.Трудно е, ама наистина е много трудно, но си струва!
15. Ако не се занимаваше с наука, какво смяташ че щеше да работиш?
– Науката за мен с страстта на живота ми. Убедена съм, че с каквото и друго да се занимвах винаги щях да търся научния подход. Науката с нейните похвати на събиране, анализ и синтез на информация за мен е приложима навсякъде. Много преди да се захвана с наука исках да бъда журналист, това и до ден днешен ми помага много, защото любовта към литературата и писането ми помагат днес в работата ми на учен. По-късно в гимназиалния клас исках да се занимавам с медицина, но сега си давам сметка, че в сферата на модерната биомедицина, в която работя като учен, съм много по-полезна на хората, отколкото бих била като лекар. Като малка обожавах дизайна във всичките му измерения, рисувах модели на облекла. Голяма страст ми беше. Днес творческите аспирации към красотата ми помагат в науката, защото това да си учен изисква цяло съзвездие от качества като интелект, съобразителност, творчество, въображение, технологичност. И да науката е красива!
С други думи, с каквото и друго да се занимавах, аз пак щях да съм учен.
