Преди да стане ПР Десислава Христова е работила като журналист във варненска телевизия, вестник и списание. Журналистиката е детската ѝ мечта, която сбъдва още на осемнайсет години, когато я взимат като стажант-репортер в телевизията.
Откъде един писател черпи вдъхновение?
Не определям себе си като писател. Аз съм разказвач на истории, които животът е написал. Историите, които разказвам са реални. На 100%. Няма нищо измислено, нищо доукрасено. Само имената на героите са сменени. И не виждам защо трябва да си измислям истории, когато животът е толкова пъстър, пише хиляди различни всеки ден.
Заглавието на новата ви книга – „С чуждите мъже“ е доста провокативно, да не кажем скандално. Такова ли е и съдържанието ѝ?
Книгата се състои от разкази, в които различни жени разказват за отношенията си с женени мъже.
Докато четете историите им, може да се припознаете, да осъдите, да оправдаете, да се отвратите, да вземете пример – добър или лош.
Някои хора определят книгата като скандална, да. Какво значи скандална?! Ако това, че 90% от мъжете изневеряват, е скандал… Изневярата отдавна се е превърнала в епидемия, да не кажа и пандемия. Всеки втори мъж има поне една любовница, а всяка трета жена, поне веднъж е имала отношения с женен мъж.
Чета и коментари, че книгата е пошла. Добре, така да бъде. Ако животът и историите, които пише той, са пошли, значи и книгата е пошла.
Съдим книга, в която са разказани истински истории, а не съдим себе си. Това, че изневеряваме, че нараняваме, че живеем в лъжа…
Как решихте да снимате трейлър към книгата? В България това не е много разпространено?
Обичам да гледам трейлъри и на филми, и на книги, защото краткото видео те запознава със съдържанието.
Трейлърът, който снимахме за „С чуждите мъже“, показва части от различните истории в книгата.
В книгата има ли и ваша история?
За да запазя добра репутация и да не опетня името си, би трябвало да кажа, че няма. (смее се) Но какво е добра репутация…?! Защо изграждаме фалшиви образи и слагаме маски?! Защо се крием зад излъскан имидж?! Ставаме ли по-добри?! Изтриваме ли грешките си?! Скриваме се от хората, но от себе си можем ли да се скрием? Обичам нещата да се назовават с истинските им имена и няма да излъжа като кажа, че има и моя история в книгата.
Осъждате или оправдавате тази, която има отношения „ с чуждите мъже“?
Имам една любима сентенция и тя е: „Когато сочиш някого с пръст, не забравяй, че три от пръстите ти сочат теб.“ Не оправдавам любовницата, нито мъжът, който изневерява. Но не ги и съдя, защото, както съм написала в книгата: Никой не знае на него какво му е подготвил животът.
Повече за книгата може да видите на www.nekazvai.com, както и на страницата във фейсбук- Разкажи ми.