Автор: адв. Вари Бельов
Телефон за контакт: +359 887 093 003

Адвокатска Кантора Бельов предоставя на Вашето внимание информация относно това Какви са ни правата при затваряне на обекта заради Covid-19. Форсмажор или стопанска непоносимост.

Надяваме се, че чрез настоящата статия ще успеем, да дадем някои цени и важни насоки, които да помогнат на ресторантьори, хотелиери, собственици на нощни клубове, наематели и други пряко засегнати субекти от задълбочаващата се в страната ни и в световен мащаб Ковид кризата.

На 13 март 2020 г. с решение на Народното събрание на Република България беше обявено извънредно положение на територията на цялата срана. Въпреки, че в момента държавата ни не се намира в условия на извънредно положение, от същата дата с различни заповеди на Министъра на здравеопазването, органите на местното самоуправление и местната администрация се въвеждаха, съобразно ситуацията, задължително ограничителни мерки, включително временно преустановяване на редица дейности и затваряне на обществени места, изброени във заповедите,

сред които големите търговски центрове тип МОЛ, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и др., в това число на места бе въведен и вечерен час.

В международен план,  такава заповеди бяха въвеждани и в други европейски държави с цел ограничението на струпването на хора и по този начин предотвратяване на разпространението на вируса, причиняващ заболяването COVID – 19.

Това обстоятелство предизвика сериозни принесения върху бизнеса, контрагентите по дадена сделка, относно поетите от тях задължения и изпълнението на договорите.

Преди да продължим с нашия преглед относно въпроса за облекчаването на някои договорни проблеми свързани с кризата, следва да дадем уточнения относно това, какво е непреодолима сила и какво е стопанска непоносимост ?

Какво е непреодолима сила (форсмажор)?

Терминът форсмажор или  непреодолима сила или ( vis major – Божие дело) е създаден още от римските юристи за да обозначи събитие, на което не може да се противостои[1].

Днешният термин форсмажор, произтичащ от френския (force majeure), обозначава именно такова събитие от извънреден характер, което създава предпоставките за неизпълнението на даден договор, като природни бедствия, в т.ч. земетресения, наводнения, силен дъж/снеговалеж, пожари и други, както и явления на общест­вения живот като военните действия, епидемиите, стачките и прочие[2].

Важно е да се отбележи, че не само природни явления и явления на общест­вения (действия или бездействия на трети лица) живот предизвикват форсмажор, за някои субекти в договорни взаимоотношения. Невъзможността на изпълнението по даден договор може да бъде предизвикана и от правителствените забрани или други подзаконови нормативни актове ( каквито са заповедите на Министъра на здравеопазването),независимо дали те са издадени във връзка с гореописаните категории обстоятелства или са издадени по повод ангажимент на държавата ни, по някой международен договор или членство в международна организация[3].

Въпреки, че в чл. 71 от Конвенция на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. (Виенската конвенция)[4], гласящ   „страна не отговаря за неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже, че неизпълнението се дължи на препятствие извън нейния контрол и че не би могло разумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на договора, както и да избегне или да преодолее било него, било неговите последици“ не е упоменат терминът „непреодолима сила“, под словосъчетанието „препятствие извън нейния контрол“, се име предвид именно форсмажорно обстоятелство.

Във вътрешното ни право институтът на непреодолима сила е уреден и намира своята легална дефиниция в чл. 306 от Търговския закон (ТЗ), чл. 373, ал. 1 ТЗ, чл. 102 от закона за гражданското въздухоплаване, чл. 174, ал. 1, т. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване, чл. 68, ал. 1 от Закона за автомобилните превози[5].

В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е посочено, че „длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина“ и именно такава обективна причина е непреодолимата сила.

Съгласно Търговския закон и съдебната практика за да е налице непреодолима сила е необходимо да са налице следните предпоставки:

i) събитие с извънреден характер,

ii) непредвидимост на събитието (непредвидимостта е невъзможността при сключване на договора страните да са допускали настъпването на събитието, което води до невъзможност за изпълнение на задължението) или непредотвратимост на събитието,

iii) причинно-следствена връзка с изпълнението на задължението по договора. Така в Определение № 276 от 07.05.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на Върховен касационен съд е прието, че  „общата норма от гражданското право /чл. 81 ЗЗД/ и специалната норма в чл. 306 ТЗ са достатъчно ясни и подробни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, нито се налага изоставяне на определена практика и преминаване към друга такава.

За да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност е необходимо комулативно наличие на следните предпоставки:

обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или непредотвратими;

да имат извънреден характер;

да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението“.

Непреодолимата сила е събитие, което настъпва внезапно, не може да бъде предвидено и предотврателно и последиците от него не може да се преодолеят, въпреки положените услилия.

Съдебната практика трайно приема, че при доказване на непреодолима сила, трябва да се установи по безспорен начин, че субектът е направил всичко възможно, но въпреки това не е могъл да предотврати последствията от събитието. Решение № 2476 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 11440 / 2018 на Върховния административен съд.

Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.

Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му (Решение № 6 от 27.02.2013 г. по търг. д. № 1028/2011 г. на Върховен касационен съд ).

Особеностите при неизпълнение на търговска сделка се разкриват в ТЗ чрез специални разпоредби относно непреодолимата сила, стопанската непоносимост[6], отметнината и неустойката[7].

Съдебната практика е категорична, че за да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност е необходимо комулативно наличие на обстоятелствата, които да се изтъкват като непреодолима сила и които са непредвидени или непредотвратими, да имат извънреден характер, да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението.

Независимо от определението на непреодолимата сила в Търговския закон, правната доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са налице кумулативно или законът сочи на алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието[8].

Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка – така Решение № 6 от 27.02.2013 г. по търг. д. № 1028/2011 г. на Върховен касационен съд.

При непреодолимата сила, каквото и да е било изпълнение по договора е абсолютно невъзможно. Например, при пълното затваряне на дадено обект, поетите ангажименти относно и в този обект, като всички видове събития (сватби, празненства, изпълнения на живо, с гост изпълнители и др.)  не могат да бъдат изпълнени и собственикът на обекта съвсем основателно ще може да се позове на института на непреодолимата сила.

Институтът на непреодолима не поражда своите правни последици автоматично, а напротив, а напротив свързано с изпълнение на следните условия от страната, която се позовава, а именно:

i) да не е в забава по отношение на задължението, чието изпълнение е осуетено от непреодолимата сила, към момента на настъпването й

и ii) в подходящ срок писмено да уведоми другата страна в какво се състои непреодолимата сила и последиците от нея (чл. 306, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ)).

В действителност  форсмажорните обстоятелства до известна степен са даден вид изключение, отстъпление от основното правило, известно още от римско време pacta sunt servanda (договорите трябва да се изпълняват), но не и от основното задължение на длъжника, вменено му закона, а именно в подходящ срок писмено да уведоми другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора.

При неуведомяване, не само, че длъжникът ще бъде в противоречие с принципите на добросъвестността и морала, както и няма да положи грижата на добрия търговец, но той ще дължи и обезщетение за настъпилите от това вреди.

Разпоредбата на чл. 306, ал. 4 ТЗ предвижда спиране на изпълнението на насрещните задължения докато трае непреодолимата сила, следователно след отпадането на причината, законът възстановява правното положение на страните, каквото е било до събитието от извънреден характер, осуетило изпълнението им.

Законът дава възможност, както на кредитора, така и на длъжника да прекратят договора в случаите, в които непреодолимата сила продължи толкова, че някоя от страните вече няма интерес от изпълнението.

Какво е стопанска непоносимост?

Съдът тълкува понятието за стопанска непоносимост по Търговския закон като съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията, при които да го стори.

За разлика от непреодолимата сила, при стопанската непоносимост изпълнението е възможно, но една такава престация и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Като пример за стопанска непоносимост, може да се даде с договорени условия за наем, които даден наемополучателя при обичаен режим на работа на обекта, който стопанисва, би се справил, но поради ограниченията и предприетите от държавата и общините мерки, за периода на мерките, ще го постави в условията на невъзможност за изпълнение на договорената наемна цена.

Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение.

Следователно, всеки един собственик на обект, който е бил ограничен в дадена степен, било то в ограничаване на броя на посетителите, ограничено работно време на обекта и др., би могъл да се позове на института на стопанската непоносимост и да измени своя договор (с по-леки условия) или да го прекрати.

Непреодолимата сила и стопанската непоносимост, биха могли да се приложи за всички граждански договори.

Важни стъпки:
  1. Уведомете ВЕДНАГА своите контрагенти по договори за невъзможността, в която сте изпаднали.
  2. Уведомлението трябва да е в писмена форма и придружено от съответните писмени доказателства  (приемно: заповед на Министъра на здравеопазването, заповед на Кмета на населеното място, на което се намира Вашия обект, копие от документ за извършен PCR-тест и др.);
  3. На базата на горното, отсрочете или предоговорете своите условия по договорите.
Въпреки, че датите и критериите на Банките непрестанно се променят, въз основа на института на непреодолимата сила, Вие имате възможност да отсрочите и кредитите си към банките.

За повече информация, моя обърнете внимание и на предлаганите от държавата мерки за справяне с кризата и стимолите за запазване на заетостта.

или се свържете с нас

 

Ще се радваме и да почерпите от нашия опит, както и да се запознаете с  съветите ни  относно отношението Ви към Вашите служители

Адвокатска Кантора Бельов Ви информира, че настоящата статия засягаща въпроса  „Затвориха ми обекта. Какви са правата ни при затваряне на обекта ни заради Covid-19. Форсмажор или стопанска непоносимост. ЧАСТ 1“, не съставлява адвокатска консултация, но поради значимостта на темата и въпроса за справянето с кризата, ние препоръчваме, винаги да търсите съдействие от адвокат.


[1] Вж. Андреев, М. Римско частно право. С., 1992, с. 303

[2] Вж. Големанов, Ч., Владимиров, И., Христов, В., Драханов, Х., Пиперкова, Л.  Международно търговско право. С. 1992, с. 51

[3]Вж. Постановление № 104 на МС от 1990 г. за изпълнение от НРБ на резолюция № 670 на Съвета за сигурност на ООН от 25 септ. 1990 г. — ДВ, бр. 86 от 1990 г.; Пос¬тановление № 94 на МС от 1992 г. за изпълнение от РБ на резолюция № 670 на Съвета за сигурност на ООН от 30 май 1992 г., обн., ДВ, бр. 47 от 1992 г., изм. и доп., бр. 58 от 1992 г. издадени в изпъл­нение на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обеди­нените нации за прилагане към дадена държава въз основа на чл. 41 от Устава на ООН принудителни мерки, несвързани с употребата на въоръжени сили: пълно или частично прекъсване на икономическите от­ношения, на железопътните, морските и въздушните превози, за повече вж.

[4] Ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. – ДВ, бр. 23 от 1990 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 5.05.1992 г., в сила за България от 1.08.1991 г.

[5] За разликата между непреодолима сила и случайно събитие, както и за непреодолимата сила като квалифициран случай на случайното събитие – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2007, с. 311-318

[6] Съдът тълкува понятието за стопанска непоносимост по ТЗ като съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията, при които да го стори. За разлика от непреодолимата

сила, при стопанската непоносимост изпълнението е възможно, но една такава престация и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

[7] Последните три няма да бъдат обект на настоящето изследване но е важно да се отбележи, че в определени хипотези за някой стопански субекти описаната в началото обстановка е възможно да доведе до стопанска непоносимост. Института на стопанска непоносимост се прилага от съда по искане на една от страните по договор.‘

[8] Проф. Поля Голева излага своята критика относно легалната дефиниция на непреодолимата сила, посочена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ, по отношение на това, че невредимостта и непредотвратимостта, трябва да се прилагат кумулативно, а не алтернативно по отношение на непреодолимата сила– вж. Голева, П. Търговско право. С., 2008, с. 62 – 65.

 

Списание “Норма”

Автор: адв. Вари Бельов

Телефон за контакт: +359 887 093 003

By Християн Гьошев

Християн Гьошев е главният редактор на сайта Bulgarianews.bg. Автор е на редица материали, отразяващи светския живот в България. Пиар е на едни от най-популярните светски личности, както и на няколко от най-уважаваните бизнесмени. Собственик и организатор е на светските награди ,,Знаменитост на годината” и на конкурси за красота и е инициатор на множество благотворителни и културни събития.

Вашият коментар