Всички сме засегнати от случващото се около нас – тези, които вярваме в съществуването на COVID-19 и всеки ден носим предпазни маски и използваме дезинфектант повече от течен сапун, както и онези, които отричат до фанатизъм липсата на вирус и са готови да влязат във физическа саморазправа срещу всеки, който им спомене прокобната дума „пандемия“.

Нищо вече не е същото както преди и… няма и да бъде.

COVID-19 ще остане завинаги в историята, като разграничителна линия между два свята – този, в който бяхме свободни и бяхме забравили какво е да си ограничен – дори чисто физически – нямайки възможността да напуснеш собственият си дом и свят, в който всичко ще зависи все повече от „новата реалност“, в която ако не се спазват определени противоепидемични норми и изисквания, включително и по-високи хигиенни изисквания, ще трябва да се пътува само там където ни е „разрешено“. Новият ред дойде в момент, в който всички ние приемахме всичко за даденост и никой само до преди една година време не би си и помислил, че това, което преживяхме би могло да ни се случи и дори да стане част от нашето ежедневие.

Все повече страни в глобален план говорят за втора вълна на COVID-19. В света се създава усещането за контролиран, планиран и подготвен план за тази вълна, а това означава бунтове по места и сериозен отпор от страна на хората. Една от основните причини за всичко това е, че много хора приемат мерките, които бяха предприети в борбата с пандемията в самото начало за неадекватни и неправилно комуникирани с обществото. Тук не говорим само за България, говорим за мерките в Европа (като континент най-много засегнат от икономическите ограничения) и до някъде в световен мащаб.

Да, вярно е, че поради липса на капацитетност и експертност в България бяха просто копирани мерките от други страни, но това не означаваше гаранция за успешно контролиране на заболяването, нито оставяше усещането за сигурност. Хората бяха в паника и държани в стрес с цел да нямат възможност за критично мислене.

Когато контролираш масите, контролираш положението…

За съжаление сценарият, който предстои за сезон Зима 2020/2021 не е добър. Дори хотелите да имат възможност да подготвят своите бази и да са в статус на „безупречна чистота и хигиена“, то има огромна вероятност да няма туристи.

Настъпването на вируса сред повече хора, в комбинация със сезонните вируси, които имат сходна симптоматика в известен смисъл биха могли да заформят един неблагоприятен сценарии за всички нас.

И ако приемем, че „няма план за масово затваряне с КПП-та“, подобно или по-ограничително от това през пролетта (каквато е и официалната версия), то със сигурност можем да кажем, че хората няма да пътуват тази зима, така както пътуваха до преди един сезон от страх и/или от липса на финансови средства.

Зимният туризъм по начало е по-скъпо удоволствие от летният туризъм – тук освен стандартните нощувки и изхранвания имаме „екстрите“ – зимни пособия – ски, ски екипировка, обувки, по-високи разходи по зимният транспорт до хотелите, разходи за карти за пистите и т.н. До като в летният туризъм при една добра организация с кемпер, можеш да ограничиш до това, само да купуваш храна от местният магазин и да спиш под звездите и да използваш безплатен плаж (там където го има).

Една почивка през лятото (една седмица за двама възрастни с две деца) може да излезе от скромните 700-800 лв (разход за гориво, настаняване в нисък клас хотел и комбинирано изхранване) до 2-3 пъти по-високите 1500-2000 лв за същият период в зимен курорт (при подобен сценарии на почивка). След трудната пролет и адаптационният период след това, за много хора тези суми надхвърлят техните финансови възможности и от там шансове да планират зимна ваканция.

Без да искам да насаждам мнение, според мен тази Зима 2020/2021 спада ще бъде с по-голямо намаление в приходната част за хотелите от този, който беше реализиран през Лято 2020 (спрямо сезон Лято 2019), защото ако хотелите през лятото можеха да ограничат разходите и да оправдаят липсата на дадени услуги с „мерките за сигурност“ и от там да постигнат положителни финансови резултати, макар с голямо намаление на броят туристи и услуги, то при зимните хотели тези буфери ги няма и там оперативните разходи за поддържането на обектите са по-високи и е много по-трудно да се маневрира с отделните разходни пера.

Всеки хотелиер ще трябва да направи много добър и детайлен план за действие и да има готовност да затвори във всеки един момент. При всеки един който реши да отвори ще трябва да има нагласа и очакване не за един успешен и печеливш сезон, а по-скоро за такъв, при който е „над чертата“ в края на сезона и удовлетворението, че е бил „в играта“ – за това и възможностите за грешки трябва да се минимализират до минимум. Ако нещата тръгнат на зле и пандемията се завърне с високи темпове – трябва да се затваря обекта веднага.

Това не е план с цел намаляване на щетите, а с цел финансвото оцеляване на бизнеса за бъдещ сезон.

Моето предложение към тези хотелиери, които са с кредити към банки е по-добре да не отварят изобщо. Там риска от „потъване“ е много по-голям от колкото при собствените хотели и възможността за лавиране по време на сезон е много малка, тъй като банките трудно и бавно взимат решения, когато сезона е започнал и хотелиера би искал да търси спасение – например, при затваряне или замразяване на оперативната дейност, тъй като кредита си тече и с него всички съпътстващи разходи…

В моменти на трудност за един бизнес банките нямат никакви скрупули, дори напротив – те ще са най-печелившите от един лош сезон за хотелиера и ще са първите, които ще почукат на вратата за своята част…

Трудна е задачата за хотелиерите и бизнесите с интерес в зимният туризъм и все повече прилича на пъзел с много неизвестни при който няма разплитане и вярно решение – колкото повече го планираш, толкова повече той става по-сложен за планиране

 

Facebook Comments

By Бойко Манев

Бойко Манев е ескперт в областта на туризма с над 20 години стаж в градски и морски хотели. Има над 50 успешно проведени обучения с над 1000 участници в България, Чехия, Белгия и Казахстан. Познат е също и с книгата си „Щом аз мога и ти можеш“, на издателство Сиела, която излезе през 2015 г. Книгата придоби популярност с това, че е първата книга в стил приложна психология, книга за успеха, написана от българин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *