Днес, неделно ви споделям един от 100-те афоризми и част от книгата ми „Щом аз мога и ти можеш“ на издателство Сиела.
Лоялността е като горделивостта – морални принципи, които не позволяват на хората да си търсят и да си отстояват правата. Не очаквайте да бъдете забелязани – както за позиция, така и за заплата… Вие сте удобни с това свое качество и в моменти на финансови трудности вие и вашият труд сте много надолу в списъка с приоритетите и „разходите“…
Новите служители са винаги по-добре оценявани, защото те познават този принцип и с времето си изграждат инстинкт. Вътрешен инстинкт, с който да балансират между риска и сигурността.
Един от съветите ми, който се налага от само себе си, е да сте лоялни, но само в личния си живот. Лоялността на работното място трябва да е строго контролирана и продиктувана изцяло от обстоятелствата и от личния интерес. Ако се чувствате комфортно и имате желание за развитие, както и вътрешната убеденост, че това е вашата компания – да, разбира се, но в определени граници.
Но ако имате колебания, вътрешно неудовлетворение и в известна степен стремеж към нещо ново – тогава не. Това, което мога да ви дам като съвет е след като ви се съберат два-три месеца служба на едно работно място, е списък от две части с по 10 точки. Десет неща, които ви харесват и искате да останете заради тях, и други десет, които са по-скоро „проблем“ и ни създават вътрешен дискомфорт.
Лесно е – претегляш и продължаваш.