Йордан Гергов е роден през 1989 г. в Пловдив. Завършил е английска гимназия в Пловдив, гимназия по хотелиерство и туризъм във Виена и журналистика и пиар във Виенския университет. Единственият български текстописец, изкарал курс по писане на песни при продуцента на немската поп звезда Хелене Фишер – Жан Франкфуртер. За писането на текстове първа го поощрява Ирина Флорин. Има десетки текстове, написани в попфолк жанра – работил е с Теодора, Нелина, Джина Стоева, Ваня, ДесиСлава, Райна, Бони, Пепа Петрова, Екстра Нина, Борис Дали, Кондьо, Тони Стораро и мн.др., а от звездите на Балканите – с Кеба и Индира Радич. Освен като автор на текстове на песни, Гергов е пял и почти 10 години в хора на пловдивските момчета.

Петър Ангелов: Здравей, Йордане! Искам на първо място да те поздравя за успешната ти работа през годините и да кажа, че за мен е изключително голяма чест и удоволствие да взема интервю от теб. Как си и къде те сварвам?

Йордан Гергов: Здравей на теб и на читателите ти, сварваш ме във Виена, добре заварил. Тук живея от 12 години, а тази, 2020-а, отбелязвам и скромен юбилей – 10 години от първия ми текст за песен. Затова ти благодаря за оценката за труда ми. Ще го кажа с известна доза самочувствие – донякъде се лаская, че успях да оцелея в жанра насред толкова много турбуленции и смяна на ключови играчи и модни течения – и ето мен днес, поочукан от живота и от попфолка (смее се), готов да дам най-доброто от себе си.
А иначе нали напоследък няма къде да ходим – стоя си тук и не мърдам до второ пришествие. То я границите затворени, я някой и друг вирус във въздуха. Та и аз използвам това време, както е написала любимата ми поетеса Миряна Башева, „след дивите безредици да дойда на себе си“. Чувствам се страшно привилегирован от проклятието да живея в такива интересни времена… Както се казваше в един виц – какъв чудесен ден, не знаеш да пиеш чай или да се обесиш. (Смее се.)


Петър Ангелов: Какво прави по време на изолацията? На какво те научи тя? Успя ли да разбереш на кого можеш да разчиташ наистина?


Йордан Гергов: Пиене, ядене и пак пиене, цитирам Иван Славков – Батето. При мен беше само ядене. Започнах да готвя, преди това кухнята ми беше като от списание – никога не беше влизал човек в нея. С певицата Ваня бяхме денонощно на телефона – това беше нашето спасение от полудяване, извън разговорите ни за живота разменяхме рецепти за мусаки и баници, докато гледах лайфовете на диджей Дамян – те ме разтоварваха вечер след рецептите на Ваня, все пак трябваше да се горят някакви калории. Гледай какви битовизми. Но не – не съм чел духовна литература, както ще кажат лицемерно 90 процента от запитаните. През този период разбрах едно – ужасно добре съм дисциплиниран и умея да изпълнявам заповеди, железен съм! Изолацията ми помогна да взема и решението да сменя работата си. Казах си – няма по-подходящо време от това да се уволня! (Смее се.) Иначе си направих големи равносметки за живота и настъпиха и други промени. Започнах оттам, че не искам излишни дрехи в гардероба си и излишни познати в телефона си. От друга страна, по време на епидемията с Ваня направихме песента „Апокалипсис“. Никога няма да я забравя тази песен, тя просто ще остане в съзнанието ми, когато някой дори и след 20 години спомене „коронавирус“.


Петър Ангелов: По време на извънредното положение предизвика истински фурор с „Карантина“ – интересна интерпретация на ситуацията, върху инструментала на популярния хит на Цеца „Кукавица“. Как се роди идеята ти?


Йордан Гергов: Действително избухнах! (Смее се.) Щом Николаос Цитиридис и екипът му ме потърсиха да разказвам, а после предаването „Мармалад“ чак ме включи в паметна класация – прави му сметка. А черешката на тортата беше, когато певицата Бони ми се обади и ми каза – никой по-добре от теб не може да напише текст за карантината, почвай го. Такива пробиви стават без режисура и сценарий, както беше и при мен. Ще ми остане забавен спомен за цял живот.


Петър Ангелов: Като едно от утвърдените имена в попфолка имаш ясен поглед върху жанра. Разкажи ми според теб накъде отива този стил музика?


Йордан Гергов: Ще ти отговоря накъде не отива – не отива към концертната зала, към публика, която да слуша текста на песента. Така, както на мен ми се искаше. И мисля, и на много колеги. Това обаче е необратим процес от десетилетия, който си вървиии… А накъде отива – към нощния клуб, оттам – към кючека, музиката за ханша, която не предполага текстът да бъде издигнат в култ, а точно обратното – да бъде още по-елементарен и директен, разбира се. И друго нещо забелязвам – оттук нататък ще има два типа изпълнители, най-общо казано – едните ще се борят за работа по клубовете, а другите ще правят музика за удоволствие и по свой вкус – стойностни текстове и всичко останало… и тези другите все повече ще се налага да си намират страничен бизнес, защото няма да може да се издържат само от музика. Не съм оптимист, прощавайте, аз съм си реален, както казваше една попфолк дива…


Петър Ангелов: Имаш ли любим текст сред написаните от теб? И ако да, кой е той?


Йордан Гергов: Обичам текстове с история, с послание, с дълбочина. Години наред пишех основно комерсиални текстове и затова нямам много любими. Любими са ми всички текстове за Ваня, като например „Богиня“, „Живот мой“, „Втори живот“, „Апокалипсис“… С Теодора направихме две разкошни песни по мой вкус и личната ми история – „До последен дъх“ и „Страх ме е от любовта“, и в момента продължаваме с коя от коя по-хубави песни, ще ги чуете до няколко месеца. С Джина Стоева – „Животът те обича“, текст, който завинаги ще остане в сърцето ми, един от първите ми е. От младите изпълнители – с Александра – „С вълци съм родена“, с Веселина – „Бог така ли пожела“, с Кирил Атанасов, Таня Маринова и Борис Дали – „С теб, Любов“, със Здравко Петров – „Няма да се дам“ и „Няма ме“, със Синан – „Мойто всичко“, обожавам тази песен и се гордея с текста си. Харесвам текстовете си върху балади. Не обичам леки следобедни или вечерни текстчета – мнооого съм написал, всички са станали на крак, там се изисква известно занаятчийство, добро боравене с римите и малко тренд за капак, но те минават-заминават… Искам да благодаря специално на Ваня, която първо ме показа на публиката като автор на сериозни текстове, преди това ме търсеха само за комерс. Имах си едно клеймо – този там пише едни кючеци… това ми беше болна тема години наред, модата тогава беше такава, какво да се прави. Беше ми криво, но преди да покажа, че съм автор с по-широк спектър, да се изразя така… сега вече гледам на всичко като на работа. А и какво да си говорим – много съм добър в писането на текстове за кючеци, защо да го крием! (Смее се.)


Петър Ангелов: Има ли изпълнител, който искаш да изпее текст, написан от теб?


Йордан Гергов: Глория би ми отивала! А и аз – на нея…Искам да работя и с трио „Сопрано“ – направих първия контакт с тях и се надявам на положително развитие.


Петър Ангелов: Къде останаха онези хубави мелодии и докосващи текстове? Смяташ ли, че ще се върнат на мода, или ще останат просто красиво и неугасващо минало?


Йордан Гергов: Останаха в т.нар. романтичен период на попфолка, да цитирам поетесата Стефка Ангелова. В онова по-безметежно и спокойно време, когато нямахме айфони и нуждата да си качваме по сто селфита в минута, когато не всичко все още беше на показ. Хората бяха също по-други, по-възпитани, по-спокойни. От друга страна, вече почти няма концертни сцени – къде да пееш тези докосващи песни? То дори няма почти и ресторантчета като онези от едно време, които си спомняме… да седнеш със семейството си и да ти изпеят „Що значи, че съм бедна и нямам твоя накит и не живея във разкош във квартала Солунаки“… Тази разкошна шлагерно звучаща музика според мен повече няма да се появи на хоризонта. Сега ни трябва музика за нощните барове – там се продава алкохол, следователно трябва и музиката да предразполага към това. Затова и текстовете отразяват нощния живот, а той определено е хард. Да, и сега чат-пат създаваме докосващи песни и мелодии, но по-скоро за цвят. Бих казал, че от моите песента ни „С теб, Любов“ с Кирил, Таня Маринова и Борис Дали е пример за това.


Петър Ангелов: Какъв човек си, какво обичаш да правиш в свободното си време?


Йордан Гергов: Лошите ми качества не са за подценяване – нервак, педантичен, критичен, вадидушник, егоист. Но и хубавите ми си ги бива – красив, талантлив, мил, интелигентен, възпитан и най-вече скрооомен, скрооомен, на майка си се метнал! (Смее се.)


Петър Ангелов: Как се ражда идеята за текст? По нещо лично изживяно (или неизживяно) или от истории на твои познати или приятели? Много меломани се питат именно това.


Йордан Гергов: В попфолка по мое наблюдение повечето текстове се пишат по истории от дискотеките и това, което се разиграва като сюжет там. Теми и идеи могат да се черпят от цялата балканска и световна музика – клубът, петък вечер, горещата мацка, пичът на бара, клишета да искаш… Ако говорим за комерсиална музика. Иначе аз лично имам само няколко текста по мои истории – „С вълци съм родена“, „До последен дъх“, „Бог така ли пожела“. Текстове, в които можеш да се вслушаш.


Петър Ангелов: Как се виждаш след 5 години?


Йордан Гергов: Тогава ще бъда на 36. Значи, нека да е с още стойностни песни зад гърба си. И от друга страна, все още комерсиален, за да бъда търсен. Искам да създавам и текстове за фестивала „Пирин фолк“ – това е друга моя страст, за която засега знае само един изпълнител… и догодина ще разберете защо… Бих искал занапред да се изявявам на различни конкурси, попфолкът ми става все по-тесен и… честно ли?… безинтересен.


Петър Ангелов: За какво мечтаеш?


Йордан Гергов: Искам повече свободно време, къща на първа линия на морето, а на първо време – да излезе албумът ми с една страхотна певица, за която съм сигурен, че много слушатели са зажаднели. Искам и майка ми да е здрава, защото това е последният ми жив близък човек на тази земя…


Петър Ангелов: Каква е 2020 година за теб до момента?


Йордан Гергов: Написал съм го – „Апокалипсис“.


Петър Ангелов: Много ти благодаря за страхотното интервю! Ти си човек, изключително лъчезарен и зареждащ с много положителна енергия! Какво ще пожелаеш на себе си, а и на нашите читатели?


Йордан Гергов: Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Стефан Цанев

Вашият коментар